Днес в 5 следобед се събрахме без много думи.
Само китара, хармоника и онова напрежение във въздуха.

Започнахме нова песен —
„В 5 сутринта“.

Часът не беше правилният.
Но музиката не пита.

Акордите дойдоха сами — малко мръсни,
с онзи лек рокендрол вкус, който не можеш да измислиш.
Просто се появява.

Гласът на Ивайло влезе и всичко се подреди.
Блусът тръгна тежко,
после се раздвижи — като влак, който набира ход.

Не го планирахме.
Не го търсихме.

Още една спирка по пътя.
Още една история, която сама поиска да бъде изсвирена.

Музиката е жива.