Днес започнахме нещо ново.

Не беше планирано. Не беше търсено.
Просто се появи.

Една мисъл, която не спира да се връща:
„Спри, мой свят…“

Седнахме, взехме инструментите и започнахме да свирим.
Без много думи. Без обяснения.
Само звук, който идва от някъде по пътя.

Това не е бърза песен.
Не е и силна по обичайния начин.
Тя е от онези, които те карат да се заслушаш…
и да останеш за миг.

„Къде отиваш ти сега?“
Въпросът не е към света.
А към нас самите.

Свирим я така, както идва –
с китара, хармоника и тишината около тях.

Това е началото.

BLLINK 🎸
Somewhere along the way 🚂